събота, 20 април 2019 г.

Безпрецедентната случка се разигра преди ден в руския квартал в Поморие, известен като "Малката Москва", пише "Монитор".

Стефка Тодорова, която работи като чистачка метяла както обикновено улиците. В един момент забелязала до контейнера за смет изхвърлени отпадъци, сред които и картонен кашон. Приближила с намерение да почисти и да ги постави в контейнера, където им е мястото. Още щом се навела обаче видяла, че кашона е пълен с пачки пари. Без да ги докосне, тя грабнала телефона и набрала шефа си Трухчо Трухчев. Казала му "Шефе, намерих много пари, изхвърлени на боклука. Идвай веднага". После двамата взели кашона с пачките и го отнесли в полицията. На кого са парите до момента не е станало ясно. Разследващите подозират, че някой от живеещите в района руснаци ги е изхвърлил по невнимание. Случката предизвика истински фурор в градчето и в социалните мрежи.

"Направо се шашнах като видях парите. Спрях да дишам, но нито за миг не ми мина мисълта, че може да ги взема за себе си", разказа Стефка. Ромката е кореняк поморийка и живее заедно със семейството си в курортния град. Повече от 20 години тя е служител по чистотата и всеки ден мете улиците. Признава, че заплатата й е малка, но към чуждо не посяга. В поморие всички познават Стефка и казват, че винаги е била много честен човек. Преди петнайсетина години Стефка пак намерила пари на улицата. Тогава сумата била 16 000 лева и пак я предала в полицията.

От полицията обявиха, че тя ще бъде наградена с почетна грамота в ОД на МВР в Бургас.

Стефка е майка на две пораснали дъщери, които вече са семейни. "Възпитавала съм ги да са честни, да не се блазнят от чуждото и да работят, сами да изкарват прехраната си", казва чистачката.

петък, 19 април 2019 г.

Театралната ветеранка на маникюр и прическа в елитен столичен салон

97-годишната Стоянка Мутафова отново доказа, че суетата не познава възраст, като би рекорда на родните плеймейтки за най-дълъг престой в салон за красота. За да се освежи за пролетния сезон, примата на българския театър изкара в популярно столично разкрасително студио почти цял ден.
Г-жа „Стихийно бедствие“ се възползвала от кажи-речи всички процедури, предлагани в салона, а целият екип от професионалистки се редували на смени в продължение на часове да ваят новата ѝ визия.

Запазената марка на Мутафова във фризурите са големите букли, с които се носи от години. Понеже напоследък косата ѝ не се подчинявала, тя решила да опита студеното къдрене с ролки, за да я вкара в правия път. По съвет на коафьорите се навила и да ѝ отнемат няколко сантиметра от дължината, но пак не склонила да ѝ ударят една боя, защото била горда, че на почти век тъмното в косите ѝ все още не било изчезнало.

Докато изчаквала прическата ѝ да стане готова, Стояна се прехвърлила при маникюристката, която най-редовно ѝ поставяла от модерния напоследък гел-лак, който се прави чрез изпичане с ултравиолетова светлина и издържа до три седмици. За педикюр не ѝ стигнало времето, но скоро пак щяла да намине, защото наближавал летният сезон.

Популярното студио за красота се е превърнало във втори дом за госпожа „Стихийно бедствие“ и дъщеря ѝ Муки, която също е луда на тема прически и козметични процедури. Всеки месец Мария Грубешлиева пръскала по минимум 1000 лева за външния си вид, но пък именно тя настоявала майка ѝ също да се възползва от иновациите в областта. Наскоро Стояна призна, че е сред първите в държавата, които научили за магията на ботокса в изглаждането на бръчките.

„От 10 години с Муки си слагаме филъри, като това се прави на всеки шест месеца. Първо тя си сложи и като видях колко добре ѝ стои, реших и аз да опитам. И така се почна, но не съжалявам, човек трябва да се поддържа на всяка възраст“, коментира театралната легенда./РЕТРО.БГ/

От Париж няма да остане камък върху камък… 
Злото се завръща… Париж и Рим, какви казън ви очаква…

Тези предсказания – първото на петричката врачка Ванга, а второто на най-известния пророк в историята Нострадамус, се завъртяха след трагедията от понеделник вечерта в Париж, когато в християнския символ – „Нотр Дам“, пламна страховит пожар.

За предсказанието на Ванга, според която Париж ще е в пламъци и след това няма да остане камък върху камък, е разказала великата българска треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, която бе близка с нея.



Появиха се предположения, че и най-прочутият в историята пророк Нострадамус е предрекъл това събитие. Твърди го британската астроложка Джесика Адамс, пише Информиран.През XVI в. Нострадамус издава сборник с квартети (Стихове) относно предстоящи събития. Адамс цитира едно от тези предсказания, което според нея е свързано с пожара в „Нотр Дам“.

„Главите на Овен, Юпитер и Сатурн….
Бог е вечен, промяна едва ли се очаква?
След дълъг, мрачен век, Злото се завръща….
Париж и Рим, каква ли казън ви очаква…“

Това е стихът на Нострадамус, който според Адамс се отнася до 15 април 2019 г., съгласно разположението на планетите и зодиакалните знаци.

Донякъде в унисон с пророчествата прозвуча и коментарът на Руската православна църква, направен след трагедията.

„Голяма загуба, страшна поличба, чийто смисъл тепърва ще разберем“, заяви зам.-председателят на отдела по външно-църковни връзки на Руската патриаршия протойерей Николай Балашов.

Той напомни, че пожарът стана в първия ден от Страстната седмица в католическия свят. Велики понеделник е денят, в който Исус гони търговците от храма.

Процесуално-следствени действия се водят в село Дреновец, община Ружинци

Специализираната прокуратура, ГДБОП и ОДМВР-Видин, с подкрепата на Дирекция „Жандармерия“ в МВР, извършват действия по разследване на организирана престъпна група за трафик на хора с цел просия (предимно в Кралство Швеция), както и пране на пари. 

Процесуално-следствени действия се водят в село Дреновец, община Ружинци.   Това съобщиха от пресцентъра на Специализираната прокуратура.   Извършват се обиски, претърсвания, изземвания, разпити на свидетели./БЛИЦ/


Църкви на Колю Фичето във Велико Търново тънат в разруха. По нищо не личи, че храмовете на майстора, които са паметници на културата, са част от историческото богатство на България. Вместо да блестят и да напомнят, че дори под робство българският народ е съхранил вярата и духовността си, светините са с напукани фасади, падащи мазилки, течащи покриви и т. н. Десетилетия наред поддръжката им е сведена до минимум или изобщо липсва, а за църквите се грижат единствено служещите в тях свещеници. Днес за ремонтите са нужни милиони. Колю Фичето строи шест от общо тринадесетте храма на старата българска столица.
От тях в автентичен вид са запазени „Св. св. Константин и Елена”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Николай Чудотворец”, а отворени за посетители и миряни са само последните две. Църквите са вдигнати в периода между 40-те и 70-те години на XIX век. Отличават се с нестандартни строителни решения и техники, които майстор Колю Фичето използва за пръв път. Фичевите храмове, както ги наричат, присъстват във всяка туристическа брошура. Давани са за пример в учебниците по история и архитектура. Историци, редови свещеници и местни общественици са категорични, че държавата и Българската православна църква трябва да се погрижат, за да запазят историческото си и духовно наследство. Положителният пример е налице. Храмът „Света Марина”, един от най-хубавите във Велико Търново, също е дело на самоукия възрожденски майстор. Засегнат е непоправимо от 1913 г. и 30 години по-късно рухва. Само за няколко години църквата е възстановена. Подобна е историята и на катедралната църква „Рождество Богородично”. Тя също е дело на Колю Фичето и е срината от земните трусове през 1913 г. След това е съборена до основи и построена наново в периода 1924 - 1934 г.

СМЕТИЩЕТО НА СВЕТИ СПАС

Най-ярък пример за забравата на делото на Колю Фичето са останките от храма „Свети Спас”, които често се оказват затрупани с боклуци и са превърнати в малко квартално сметище. За изящната навремето си църква напомня единствено указателна табела. Тя е строена през 1859 г. Възрожденският майстор усъвършенства до изящност техниката си „Двойна Фичева кобилица” – в храма кривата линия, която е характерен иконографски знак в интериора, е изнесена на фасадата. За жалост, „Свети Спас” също става жертва на унищожителното земетресение от началото на миналия век. Храмът няма късмета на църквите „Света Марина” и „Рождество Богородично” и остава в руини, макар да е на метри от Царевец, улица „Гурко”, музей „Възраждане и Учредително събрание” и от централната градска библиотека. В края на социализма Великотърновският музей и Великотърновската митрополия се договарят заедно да възстановят порутения храм. По план трикорабната базилика трябвало да бъде вдигната до 2008 година. След падането на режима на Тодор Живков договорката е забравена. „Безсилни сме да направим каквото и да е”, казва директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов. За храма има готов проект на местен архитект, който е дарен безвъзмездно на кметството.
Вече три десетилетия забрава тегне и над църквата „Св. св. Константин и Елена”, която е от късния строителен период на Колю Фичето. Строена е през 1872 г. на непосилен за днешните майстори терен – между три тесни улички, върху стръмен скалист терен. И тя е уникална по своята архитектура – в основата й са вградени две колони, които се въртят. Търновци били впечатлени от този детайл и често питали майстора каква е символиката на колоните. Той отговарял, че те свидетелстват за здравината и устойчивостта на сградата. Колю Фичето обяснявал, че ако колоните спрат да се въртят, то земните пластове са се разместили и трябва да се помисли за укрепване.
„Св. св. Константин и Елена” е втората по големина Фичева църква в страната. Затворена е още през 80-те години на миналия век заради увреждания по фасадата. За реставрацията на стените и вътрешността са нужни поне 1 милион лева. Досега нито държавата, нито Светият синод са отпускали средства в подобен размер. Често пространството около входа на храма се превръща в сметище, въпреки призивите на кметството да не се изхвърлят боклуци.
БЮРОКРАТЩИНАТА СПЪВА ИНВЕСТИТОРИТЕ
Църквата „Свети Николай Чудотворец” е една от двете, дело на Колю Фичето, които все още са отворени за миряни и посетители. Като мнозинството от сградите в стария великотърновски квартал „Варуша”, тя е засегната от бавното разрушаване. За пълната реставрация на храма са нужни около един милион лева, обясняват от църковното настоятелство. В храма служи популярният великотърновски свещеник отец Славчо, който успява да привлече към каузата голяма частна фирма. Благодетелите са готови да дадат цялата сума за ремонта, но се отказват заради мудната държавна бюрокрация. Причината е, че изработеният проект за реконструкция престоял една година в Националния институт за недвижимо културно наследство и накрая бил отхвърлен. „Целият проблем идва от това, че църквата е паметник на културата и не можем да правим нищо, без да съгласуваме. Иначе досега да сме се справили”, обяснява отец Славчо. Той се надява кметството и държавата да помогнат и да не се стигне до затваряне на духовния дом заради разрухата. Църквата „Св. Николай Чудотворец” също е отличителна за делото на Колю Фичето. С работата си по нея той получава титлата си майстор-строител и е признат от целия дюлгерски еснаф. Колю Фичето довършва храма през 1841 г., а за освещаването му пристига митрополит Неофит Византиос.

ПОГЛЕД КЪМ ЕВРОПАРИТЕ

Европейските програми и средства са светлият лъч, който виждат общинарите, свещениците и обществеността във Велико Търново. От кметството вече работят по проекти за реставрация на порутения храм „Свети Спас”, който заема водещо място в интегрирания план за градско развитие. Нужно е съдействие и от Министерството на културата. Държавното ведомство може да помогне и вече го направи с църквата „Св. Георги” в архитектурния резерват Арбанаси, която бе изцяло реставрирана с европари по отминалата оперативна програма „Регионално развитие”. Историята също дава пример как историческото и духовно наследство може да бъде запазено – всички храмове и сгради, които са съборени от земетресението през 1913 г., са възстановени с общи усилия и дарителски кампании. Началото бе поставено преди три години, когато Община Велико Търново и местната Камара на строителите събраха 200 000 лева за спешен ремонт на покрива на храма „Св. св. Константин и Елена”. От кметството възнамеряват да привлекат европейско финансиране, за да може шедьовърът на Колю Фичето да бъде спасен. За целта обаче е нужно съдействието и на Великотърновската митрополия. Изненадващо или не, висшите духовници остават безмълвни, щом стане дума за пари.

вторник, 16 април 2019 г.

На пръв поглед изглежда най-обикновено село с няколко десетки баби и дядовци с бастунчета и гуменки по улиците, но далеч не е така. Даже самите те са участници в историите и тайните на това райско място – Гълъбник!

Всички тези добри хора всъщност са баби и дядовци на мен, на вас, на децата на 80-те и 90-те години и благодарение на тях и техните деца, ние трябва да сме благодарни затова, което са ни подарили, а именно едно незабравимо детство, прекарано на село. Всеки един от нас е идвал поне за два, три месеца през лятната ваканция, ако не в останалия период от годината.
Аз имах възможността да ходя далеч по-често от някои, а пък някои си живееха там и все още не изневеряват на селото.  Да започнем с главния актьор, разбира се, че това е ОУ “Христо Ботев” и неговото дворче с игрището, кошовете, стола и всичките му “изобилия”. В този двор има едно дърво и всеки без изключение е седял под неговите широки зелени листа и е люпил семки.

На мен лично са ми се случили неща, които ще ме държат цял живот. Едни са вкусили алкохол за първи път или пък някой фас от земята, защото е нямал пари да си вземе кутия, а пък други са целунали момчето/момичето, което харесват от миналото лято и са нямали търпение да дойде пак.

Битките на стражари и апаши редовно се случваха около храстите и брезите, втори ритаха мач на вратите, докато не се мръкне, защото осветлението не стигаше да освети целия двор. Трети пък седяха на пейката и обсъждаха различни теми, като например къде може да се съберем да направим купон, да има силна музика и разбира се, девойки пред, които да се перчим.
Ставаха доста интересни неща като цяло, имало е и случаи на караници и дори до физическа разправа, но все се намираше, някой който да разтърве и да сдобрява. Първите ни колела бяха „Балканчета“, а някои се наслаждаваха на по-високич клас, като „Украйна“ или „Школник“, останал от някой чичо или близък роднина. Обикаляхме като луди из улиците, слагахме пластмасова чашка между рамката и гумата за да шуми повече като мотор…детска ни работа. Ходехме по Друганския рид на разходка по тъмно и се изпитвахме кой ще влезе по-навътре в горската тъмница. Обикаляхме по крайните къщи, за да крадем череши, но преди това обирахме джанките на баба Мирка – лека ѝ пръст на жената. Ахх, тази джанка,все още не съм по-сладка джанка от нея.

Отбивахме се от време на време до местността ”Дервено “.. до някоя чудна градина с розови домати и големи зелки към “Иванеш”. Лятото на всяка цена ходехме да се къпем в блатото, на което родителите ни бяха забранили, защото си беше мръсно, но ние не я спазвахме тая забрана.

Когато дойдеше зимата, аз нямах търпение, защото ще падне сняг, съответно стягаме шейните за сезона, мажехме ги с парафин или свещ, за да се хлъзгат повече, но уви моята с каквото и да я мажех не искаше да върви, затова прибягвах до по-елементарно возило, което изисква да имаш здрав задник – стария найлон!

Забравих да спомена и за самоделните колички, които правехме от дъска, две оси с по два лагера. Лагерницата си беше голяма забава, защото се спускаш по стръмните улички и нямаш спирачки, освен краката в асфалта. Еее.. Историите са безкрайни, но се надявам всеки да е открил нещо, дори и малко за себе си, което да му напомня колко е било хубаво времето прекарано на село. Там в този двор се сплотяваха деца и останаха приятели до гроб.. Те си знаят кои са!!!
Снимка:Веселин Велков
Автор: Георги Росенов

В историята на величествената парижка катедрала "Нотр Дам" има и българска следа. Прочутият български майстор Никола Иванов Фичев (1800-1881), прочул се като Колю Фичето, също има принос за нейното оцеляване, макар и в много ранен етап. За заслугата му се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков.

Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. Автор на текста е журналистът Илия Пехливанов, пише offnews.bg.

Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж ( Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи, а като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.

Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.

Майсторът настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. 

понеделник, 15 април 2019 г.

Прочутата катедрала „Нотр Дам” във френската столица Париж беше обхваната от пламъци. Пожарникари бяха изпратени към католическата катедрала, а районът е отцепен от силите на реда. Кулата-стрела на "Нотр Дам" рухна, обхваната от пламъците.


Пожарът доведе до евакуацията на хората оттам. Според източник от парижката противопожарна служба пожарът е свързан вероятно с работите по обновление на сградата,съобщава Факти.бг

Според в. "Фигаро" пожарът е възникнал на скеле, издигнато от едната страна на катедралата, която е исторически паметник. Според източник от службите пожарът е възникнал в покривната част на храма, над чиито две кули сега се издига гъст дим. Обхванал е голяма част от покрива. Сигналът за пожара е подаден в 18.50 часа местно време.

Френският президент Еманюел Макрон отложи речта, която трябваше да произнесе тази вечер, в която трябваше да представи пакет от първи мерки в отговор на исканията на протестиращите от движението на "жълтите жилетки", обявиха от френското президентство. Речта на Макрон беше предварително записана и трябваше да се излъчи по телевизията. Протестите на "жълтите жилетки" разтърсват Франция от пет месеца.


Катедралата, наричана още Парижката "Света Богородица", е един от най-посещаваните исторически паметници в столицата на Франция. В Туитър кметицата на Париж Ан Идалго определи пожара като "ужасен". Около 13 милиона туристи посещават всяка година храма в Париж.

Катедралата "Нотр Дам" или "Света Богородица" е един от символите на Париж. Тя е построена през 1163 – 1345 г. и е едно от най-великите постижения на готическата архитектура. Тук през 19 век е коронован за император Наполеон Първи, а през 1970 г. е извършено опелото на генерал Шарл дьо Гол. Катедралата има чудесен орган и съвършена акустика. Там всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9000 души.
Снимки:dw.com


Видях „Фолксваген“-а, можех да спра, но прецених, че ще той спре на знака „Стоп“, не очаквах да продължи. Това казал пред полицаите и на близките си Юсеин Ахмед Т., водачът на лекия автомобил „БМВ“, който се сблъска с колата, управлявана от Лютви Местан.

Спрях на „Стоп“, това пък коментира пред болницата в Кърджали Местан, съобщиха от rodopi24.

При зверската катастрофа загина 6-месечно бебе. Съпругата на Юсеин е в безсъзнание, има мозъчно-черепно травма. Настанена е в хирургията на кърджалийската болница за операция. По-голямото дете на семейството, на 9 години, също е в болницата в областния град. Юсеин Ахмед се е отървал със спукан прешлен.

„Извършваме оглед, събираме доказателства“, съобщи говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова, уточнявайки, че прокуратурата ще приложи равна мяра в случаите, при които се причинява смърт по непредпразливост./7dnibulgaria.com/



събота, 13 април 2019 г.

Полицията е задържала 10 души, които са носели боксове, ножове и пиратки.
Четвърта вечер на протести в Габрово. След вчерашната оставка на шефа на полицията в града и тази вечер жителите на Габрово протестират пред Общината. Обичайно, днес се събраха в 18 часа и изпълниха площада. Както се очакваше, днешният протест е най-масовият. Полицията е задържала общо десет души, които са носили със себе си боксове, ножове, пиратки. Някои от тях са били без лични документи. 

И тази вечер жандармерията свали своите каски и щитове в знак на добра воля и толерантност. Жена от протестиращите подари цвете на един от представителите на жандармерията в знак на подкрепа и взаимно разбирателство,съобщава НОВА ТВ

Очакваше се да пристигнат и хора от други градове, но според МВР няма такава информация. Обстановката е спокойна, целият град е пълен с полиция и жандармерия. Протестиращите искат оставката на кмета, защото смятат, че тя е виновна за създалото се напрежение. Хората от малцинствата вече напуснаха домовете си от страх.

Кметът на Габрово: Готова съм да подам оставка, ако се наложи

Снощи протестът премина без арестувани и ранени. А жандармерията свали каските си пред хората, в знак на добра воля. В седем от протестиращите бяха намерени боксове и бухалки. Те са били разпитани и освободени.

С аплодисменти и приятелско ръкостискане между полицаи и протестиращи приключи третата поредна вечер на недоволство в Габрово в петък вечерта. „Взехме решение да свалим каските, щитовете, в знак на толерантност. И да покажем, че ние сме тук, не със сила да налагаме нещо, а просто да възвърнем няма и така свалихме напрежението”, заяви Красимир Добрев, началник на жандармерията.

До арести не се стигна, но  част от протестиращите се оказаха въоръжени. „Носеха боксове, метални палки. Отведени са до районното, съставени са им актове, след което са освободени”, каза още Добрев.

Третият протест в Габрово премина без сблъсъци

За напрежението с малцинствените групи, протестиращите обвиниха кмета на града Таня Христова. Поискаха тя да подаде оставка. „Като кмет, оставката ми е в джоба, от първия ден, в който има решение за избора ми”, коментира тя.

Кметицата обясни още, че не е настанявала роми в града. „Внушенията, че в Габрово целенасочено се внасят или привличат роми, е невярно твърдя категорично”, каза още Христова.

Незаконни постройки в града нямало. Разрушавали се само  необитаеми сгради. Събарянето на част от тях съвпадна  с началото на протестите в Габрово. „Единствено с цел да не допуснем незаконно настаняване. Нямаме настанени лица в незаконни жилища. Нямаме незаконни жилища”, заяви Христова.

Междувременно хора от ромското население напуснаха домовете си от страх.


АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930