понеделник, 24 октомври 2016 г.

Доктор Мара Христова Малеева – Живкова е родена на 12 юли 1911 в град Пловдив. Родителите й Христо Малеев и Неделя Алтънкова – Малеева са учители. След като завършва гимназия в Пловдив, постъпва в Медицинския факултет на Софийския университет и го завършва с отличие. Като студентка става член на РМС и БОНСС.
Тодор Живков и Мара Малеева сключват брак през 1938 г. Тогава той е секретар на РК на БКП в пролетарския квартал “Коньовица”, а тя е участъков лекар в с. Говедарци, Самоковско. Като секретар на Втория районен комитет на БКП в София той вижда студентката Мара Малеева за първи път при една акция. По време на гражданската война в Испания към ЦК на партията имало комисия за прехвърляне на доброволци по специален нелегален канал. И една вечер двамата помогнали на няколко души да заминат инкогнито за Испания.
„Тя беше скромно, нежно и симпатично момиче – пише Живков в своите „Мемоари“, издадени през 1997 г. – Веднага се набиваше на очи нейният подкупващ и сърдечен начин на общуване, както и подчертаната интелигентност…“.Първото назначение на Мара Малеева като лекарка е в с. Дъскот, Павликенско. В това село имало „партийна ядка“ още от 1896 г., една от първите в страната. Живков обяснява, че двамата с Мара веднага се включват в организацията, в която членували 15 комунисти. След Дъскот работи последователно в селата Лесичево, Пазарджишко; Говедарци, Самоковско; Оризари, Пловдивско и Костинброд.
През пролетта на 1944 г. в Говедарци се разчува, „че мъжът на докторката станал шумкарин” и е убит в сражение под връх Мургаш на 3 май 1944 г.. Месеци наред, почти до 9 септември. тя живее в неизвестност, но не казва за страховете си нито на родителите на Тодор, които тогава са при нея в Говедарци, нито на своите.
През юли д-р Мара Малеева е преместена на работа в Оризари, после в Костинброд, а двегодишната Людмила е пратена при семейството на вуйчо си, който работи като адвокат в Смолян. Там живее 4 месеца. След 9 септември семейство Живкови отново се събира в София, където бащата става шеф в новосъздадената милиция, а после в партията.Докторката първоначално е назначена  в първа вътрешна клиника на Висшия медицински институт, след това минава на партийна работа, а накрая се посвещава единствено на семейството и кариерата на мъжа си. Живков расте в партийната и държавната йерархия, а д-р Малеева е негов първи съветник. Тя става и първата съпруга на комунистически лидер у нас, чието име и снимка са публикувани в българската преса.
По времето на Сталин в СССР и целия соцлагер е нямало практика „Първите дами” да бъдат на показ. Когато на власт идва Никита Хрушчов, до него вече редом стои съпругата му Нина Хрушчова. Този почин е приет и от останалите ръководители на социалистическите държави, особено при важни посещения зад граница. През октомври 1966 г. премиерът Тодор Живков е поканен от ген. Шарл дьо Гол на официално посещение във Франция, а Мара Малеева като нежната половинка на Първия е част от голямата делегация.

Павел Писарев, който по време на това посещение е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж, разказва, че българската делегация спира в градчето Сен-Пол дьо Ванс, за да разгледа някакъв хотел и местната школа по туризъм. И Мара Малеева смъмря съпруга си: „Тодоре, иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев…“ (Иван Башев тогава е министър на външните работи, а Балев – началник на кабинета на Живков – б.а.)
Преводач на Живков при визитата му във Франция е Нино Николов – дипломат и поет. „Как върви преводът, Нино? – пита го веднъж Живков, може би с очакване той да го похвали пред хората от делегацията, които се събират всяка вечер, за да направят преглед на деня.
„Добре, добре, другарю Живков, добре говорите и аз го превеждам по-интелигентно – изтървава се Нино Николов. Силно смутен, бърза да се поправи: „Аз пофранцузвам малко фразите.“ Всички прихват да се смеят, а най-силен е смехът на Мара Малеева.От както се запознават до края на земния си път, с добре подчертаната си интелигентност Мара Малеева е изключителен негов авторитет и коректив в живота. До края на живота си тя има сериозен контрол върху поведението и държанието на съпруга си, който не блести с особено висока култура. Благодарение на нейното настояване той завършва средното си образование. Докато е „полулегален” и няма възможност да работи семейството им се крепи единствено на нейната заплата. Когато започва да се изкачва по стълбичката към властта тя бди непрекъснато до него. Не му спестява критика и упреци дори на публични места. Учи го на обноски, как да се облича, как да се държи на официални приеми и вечери. Помага му с писането на речите, с часове репетират четенето им. Живков никога не става забележителен оратор, но в първите години след 9 септември е направо слаб. Затова тя го кара да й чете словата си, преди да ги произнесе публично. Преди прословутия Априлски пленум тя и доверената му секретарка Ангелина Горинова са единствените, които са знаели съдържанието на речта му пред пленума, преди да бъде занесена за одобрение в съветското посолство.До такава степен той и се доверява и разчита на нея, че тя се оказва непрестанна спътница в живота му, на която знае че във всеки един момент може да се довери и получи мъдър съвет. Винаги си дава ясна сметка за голямата роля на жена му в неговата политическа кариера. Дипломираната лекарка изключително много държи на скромността и всячески се старае да опази и семейството си от излишни залитания. Въобще до началото на 70-те години всичко в живота на управляващия елит в България бива някак си по-скромно.Тя в същност носи титлата „първа дама” по – малко от четири месеца. На 8 юли 1971 г. в започва да действа избраният от Народното събрание Държавен съвет, чийто председател е Тодор Живков. Той се отказва от премиерския пост, но остава първи (от 1981-а генерален) секретар на ЦК на БКП. Новата му длъжност вече го прави държавен глава, един вид президент на страната. Съпругата му д-р Мара Малеева вече е сериозно болна от тежката болест и не може да го придружи на нито едно посещение в чужбина или събитие в страната.
За съжаление не и е писано да стои дълго до своя съпруг, а Живков изключително тежко преживява загубата й. Крепителката на дома Живкови умира на 23. 10. 1971. от рак на стомаха в София. Това става малко след като Живков на официален прием отпразнува 60 годишния си юбилей и 5 месеца след раждането на внука й Тошко Славков. Последните й снимки показват отпечатъка на тежката болест върху лицето й, но тя се стреми да не показва страданието си пред своите близки. За края на живота на жена си в мемоарите си Живков е написал: „В съзнанието ми се е вдълбал един епизод, който ме беше разтърсил дълбоко. Влезнах в стаята , тя лежеше на бялото си легло, отпуснала глава върху възглавницата, и слушаше записа на последната ми реч. Слушаше гласа ми, а очите вече се взираха в отвъдното… Мисля си, че такава раздяла с любимия човек не може да бъде измислена, тя се ражда от самия живот.“Няма го вече човекът, който да го направлява и предпазва от евентуални грешки. А може би щеше да озапти и огромното венцехвалене на съпруга й за 70-годишния му юбилей. Въобще с кончината на Мара Малеева изчезва и критичното начало в най-близкото обкръжение на Живков. Самият той казва, че проблемния му син Владимир, би израснал като различен човек, ако не беше ранната загуба майка му. Изглежда ролята, която Мара Малеева играе в дома, а от там и в обществото значително надхвърля това, което се вижда в светлината на прожекторите.
След смъртта й, Трета градска болница в София е наречена на нейно име, както и малък площад в родния Пловдив.Останал без подкрепата на съпругата си, той търси опора в Людмила. Докато Мара Малеева е жива, Живков не си позволява да издигне на отговорна работа почти никой от фамилията. Съзнава, че Живков трябва да бъде предпазлив и да не дава повод да бъде обвинен в семейственост. След смъртта й вече няма кой да го възпира и той търси упора в амбициозната си щерка Людмила. Само месец след смъртта на майка си тя започва стремглава кариера в политиката. Баща й я издига бързо във властта: през 1975 г. тя става председател на Комитета за култура, през юли 1979 г. – член на Политбюро. При някои от визитите на баща си в чужбина Людмила Живкова влиза в ролята на първа дама. Упорито се говори, че той я подготвя за свой наследник. Десет години по-късно, в навечерието на неговия 70 годишен юбилей, Людмила внезапно издъхва, а спекулациите около смъртта й, витаят и до днес.
В разговор с приятел в края на живота си Тодор Живков тъжно споделя: „През 1971 г. загубих жена си Мара Малеева, през 1981 г. – дъщеря си Людмила, а през 1991 г. – свободата си.“

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930