четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Когато веднъж ме „прибраха“ беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона. А той ли? Беше купен от „Quelle“ Харманли. С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така… „Стършел“ беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес.

Комшията Али фланелки печаташе например. И други не малко различни бизнеси имаха. Пред очите ми дядо купи на внука си „Мерцедес“ От Пловдив – панаира го купи. Тридесет хиляди лева. Дядото беше гледал животни. В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева – зеленчуци гледаха там. Да, бил съм на опашки. Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги.

Вторник и четвъртък ги пускаха. И не защото бяха в малки тиражи. Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража. Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците… Това помня! А нека ви кажа какво не помня… Не помня просяци. Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче) Не помня бедност. Не помня и неграмотност! Това е, което не помня!

Христо Христов,Facebook
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930