четвъртък, 28 декември 2017 г.

През 60-те години едно синеоко момиче оставя родното Генерал Тошево и пристига във Варна, за да учи. То дори не предполага, че това е началото на трудния път към върха, до който ще се изкачи с труда си, до най-трайната, най-дълголетната човешка изява.

Донка Бъчварова постъпва във варненското професионално училище по текстил. И го завършва за една година, вместо за две. Така през юни 1960 г. е вече тъкачка в комбинат „Първи май“.

Трудности — колкото щеш. Тичат нишките, тича и Донка между становете, но нещо все й се изплъзва, не става както трябва. И затова, не е ли на смяна, често я срещат в тъкачницата, все край опитните работнички стои, наблюдава всяко тяхно движение. Постепенно ръцете й стават по-уверени.

Когато пристигат новите станове „Янтра“, решават да ги поверят на младите. Ръководителка им става уважаваната от всички тъкачка Николина Събева. Като майка е тя за своите момичета. Иска те да стават все по-добри, обявява им съревнование и младите увеличават становете — шест, осем, шестнадесет, двадесет. В чест на Осмия конгрес на БКП Николина Събева обещава да премине на 24 стана и тогава идва предизвикателството на Донка — 25 стана.

— Учителката ни в професията се радваше от сърце на всеки наш успех, но все пак се страхувах как ще приеме моите 25 стана — спомня си Донка Бъчварова. — Казаха й, а тя се затича към мен, прегърна ме и започна да ме целува. Николина беше и си остана прекрасен човек. Това, което постигнах, дължа до голяма степен на нея. Истински щастлива бях, когато в навечерието на Осмия партиен конгрес й връчиха орден „Георги Димитров“.

Едва 18-годишна, Донка Бъчварова е вече окръжен съветник, член на Бюрото на ГК на ДКМС, член на ЦК на ДКМС. Мечтата й да учи я отвежда в текстилния техникум в Габрово. Завършва го задочно с отличен успех. През деня работи, а вечер чете. Понякога очите й се затварят, но не се отказва от целта си. И винаги намира време за комсомолската работа, за волейбола. Когато е най-уморена, отваря томчетата на Йовков, потапя се в красотата на неговото слово и на душата й става по-леко.

Годините минават, Донка вече е станала майка, но все към комбината я влече. След време големият й син Веселин ще я упрекне за това: „Мамо, заради работата понякога съвсем забравяше за нас.“ А тя се страхува да не изостане, връща се в цеха, отново започва гонитбата с летящите нишки и не след дълго Донка Бъчварова става първа в страната — обслужва най-много станове. Предава и своя опит на новите работнички, макар самата тя да е още съвсем млада.

1969 година. В навечерието на 25-годишнината от социалистическата революция й връчват златната звезда. Името на най-младата героиня на социалистическия труд, ненавър-шила още тридесет, се появява по вестниците, звучи по радиото. А тя е плаха и смутена, струва й се, че не заслужава това високо звание, че от нея има много подобри и по-достойни.

Не е достатъчно това, дето си показал. Доверието на хората се защищава с дела цял живот — казва Донка. — И винаги изискват от теб повече, отколкото от другите. Спомням си, в първите години след удостояването идваха при мен за съвет и по семейни въпроси. Жени с 10—15 години по-възрастни бяха убедени, че мога да им помогна, нали съм герой. Приятно ми е, когато кажат Донка Бъчварова — герой на социалистическия труд, но това е външното, парадното, а всичко друго е непримиримост, упоритост и много труд.

Най-трудно й се налага да отстоява това звание, докато учи във Висшия машинно-електротехнически институт във Варна. Колегите й са с десетина години по-млади от нея, още почти деца, завършили с отличен успех гимназия, а тя — тъкачка. Превръща нощите в дни, чете и решава задачи. Редуват се със съпруга си да гледат малкия Ивелин, за да не отсъства от лекции.

На първите изпити колегите ме гледаха с недобри очи, мислеха, че по милост ще ги взема. Дори си шушукаха:„Сега

ще изпитват героинята, ще видим колко знае.“ Не им се сърдех, те не можеха да разберат как се вълнувах. Та нали, ако получа лоша оценка, веднага ще научат в комбината и какво ще си кажат. А и преподавателите към мен винаги бяха по-строги, отколкото към другите.

След четири години Донка Бъчварова отново се връща в своя комбинат с диплом на инженер и става заместник-началник на тъкачния цех. Строга, взискателна, но винаги справедлива, тя скоро показва, че умее не само да работи добре, но и да ръководи. Когато нещо не върви, остава по цяла нощ в залата И много често, като се прибере, децата й отдавна вече спят. Непрекъснато следи новостите в текстила, изучава нашия и чуждестранния челен опит и разработва система за прилагането му в комбината.

Тъкачницата е нейната голяма любов. И голямата й болка. Налага й се да замине за две години, точно когато започва монтажът на новите съветски станове СТБ. А като се връща, разбира, че трябва да поеме ръководството на подготвителния цех. Седмици наред ходи като болна и все гледа пътят й да минава през тъкачницата. В новия цех работата потръгва, хората я обикват, но у нея остава тъгата по машините и летящите нишки.

От подготвителния зависи нормалният ритъм на работа в тъкачния цех. Налага й се да се пребори с някои лоши навици у самите работници, да ги убеждава, че от основите зависят петдесет процента от качеството на плата. Десетки пъти поставя пред ръководството въпроса да се въведе система за оценка на качеството в цеха и накрая решава — ще си я направят сами. Трудно им е, но успяват, а сега работниците идват с предложения да се подобри това или онова. Най-много ядове има с техни- I ката — стара е и често се разваля. Тогава Донка търси части, настоява да се оправи по-бързо, дори тон повишава.

Чувала съм да казват за нея, че е конфликтна личност, и й подхвърлям за това.

— Възможно е да изглеждам така за някои хора, нали все за комбината ме боли — усмихва се Донка. — Искам да не се загубят традициите, младите да не бягат от текстилната професия и непрекъснато го повтарям не само пред стопанското ръководство, но и на партийни събрания. Като сме казали, че текстилът е към леката промишленост, това не значи, че с лека ръка трябва да гледаме на неговите проблеми. Признавам, ние също имаме кривици, но някои неща вървят съвсем мудно. Вече близо осем години изграждаме новия апретурен цех, а кога ще бъде завършен — никой не може да каже. На много места техниката е остаряла, климатичните инсталации са лоши, а изискванията към нас непрекъснато растат . . .

Такава е инж. Донка Бъчварова — вечно непримирима, търсеща, неудовлетворена от себе си и от постигнатото. Превърнала живота си в съзидание и неспокойствие за хората, за комбината.

 Инж. Донка Бъчварова

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930