неделя, 17 юни 2018 г.

Започвам с историята на Годеч, защото всеки трябва да осмисли какво значение има църквата за опазване на езика и културата на собствения си народ. В славянските страни се използва думата „народ“ и с това се разбира отношението на църквата към всички проблеми на народа, не задължително в смисъла на национализъм, а да бъдеш в помощ на собствения си народ като цяло, и на всеки отделен човек. Но така ли е в съвременен Годеч?

В годините до 1989 г. задружният труд за Годеч жънеше успехи, раждаше щастие. Годеч имаше слава, имаше своите ударници и герои на социалистическия труд. Нямаше безработица, а колективизмът на работното място даваше сигурност и опора на другия. Спомням си денонощно работещите заводи „Ком“, „Магнит“ и др. Безплатното здравеопазване и образованието, почивното дело, евтините столове в училища, заводи и предприятия, изградената инфраструктура между селищата и т.н. допълваха картината на икономическия възход на Годеч и населението му. Само някой възръстен човек от областта може да разкаже за някогашното АПК, за текезесетата, за стотиците хиляди декари обработваема земя, за хилядите глави едър и дребен рогат добитък, за местното горско и ловно стопанство, за  мините и миньорите… Всичко това беше създавано и създадено в годините на социализма, в годините на плановото стопанство. Сега е само спомен за по-възрастните, а младежите не вярват, че го е имало…

 Какво стана след това в Годеч?

След 10 ноември 1989 г., когато бе извършен по същество държавен преврат в България, завоалиран с лозунга за „демократизиране“ на обществото, не само Годеч бе обречен на икономическа и екологична разруха, на социална, здравна, образователна и духовна деградация, престъпност и безаконие. По време на безспирния „преход“ и досега се работеше предимно на принципа „разделяй и владей“, изпитан метод на капитализма, благодарение на което Годеч се оказа още една дестинация на потъпкания социализъм. Днес не само годечаните са разделени на две неравни социални групи – едри собственици, и огромна част все по-обедняващи хора на наемния труд, експлоатирани и в страх за работните места и прехраната на семействата, както и пенсионери с мизерни пенсии и много безработни. Има ли изход от тази сполетяла ни духовна и социална криза?

Автор Георги Тодоров  * Статията е публикувана и във вестник „Нова зора“, брой 21/2011г., авторът е издател и гл. редактор на вестник „Над борда“
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930