събота, 7 юли 2018 г.

23-годишна италианка със затворени очи минава по въже, опънато над водите на Ниагара. Прави го няколко пъти през юли 1876-а и оттогава друга жена не е повтаряла стъпките є над клокочещата бездна. За мнозина подобна акция граничи с безумие, но за Мария Спелтерини е работа. Тя е циркова артистка и за нея няма значение дали на метри под въжето є е пясъкът от манежа или „гръмотевичните води”, каквото означава Ниагара на езика на индианското племе ирокези.
Първият опит на дръзката Мария е на 8 юли. Тогава стига от единия до другия край на въжето за единайсет минути. Поема си дъх и се връща заднишком за десет. Четири дни по-късно – на 12 юли, смелата Спелтерини повтаря акробатичния номер. Този път обаче е

сложила на краката си кошници за праскови 

Фурорът е пълен. След седмица цирковата артистка поема по същия маршрут. За разнообразие заръчва да є вържат очите. Отново извървява опасното трасе, без да обръща внимание на грохота под нозете є. Минават още три дни и Спелтерини пак е на въжето над Ниагара – с белезници на глезените и китките. Невъзмутимо пази равновесие пред очите на всички. Подвизите є са запечатани от обектива на фотографа Джордж Къртис и снимките є се появяват в пресата.

След това американско лято следите на Спелтерини се губят. Знае се, че преди да прекоси Атлантика, акробатката жъне лаври в Европа. През 1873-та е показвала номерата си в Москва и Санкт Петербург. Гастролирала е и в Испания.

Почти три декади по-късно – през 1901-ва, друга жена пробва късмета си на Ниагара. 63-годишната учителка Ани Тейлър е далеч от идеята да ходи по въже над водата. За да спечели световна слава, тя избира да се хвърли във водната стихия, затворена в бъчва. За късмет гушва вярната си котка. На 24 октомври 1901-ва

безстрашната даскалица сяда в бурето 

а малка лодка го извозва в река Ниагара, малко преди бързеите на водопада. Екстремното приключение продължава седемнайсет минути. Бесните води подхващат бъчвата, влачат я и я запокитват към канадския бряг. Бурето се разбива на съставните си части, а почтената госпожа Тейлър е почти в несвяст. Главата и тялото я болят от ударите, но учителката оцелява невредима и триумфираща. За нейно съжаление, славата є трае малко повече от петнайсет минути. Двайсет години по-късно безстрашната Ани Тейлър умира като самотна старица.

Източник:newsmaker.bg
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930