четвъртък, 19 юли 2018 г.

В моето село, отдавна вече градче, имаме хубаво голямо училище – гимназия. Но майка ми искаше след 8-и клас да се уча в големия град. В техникума по корабостроене и корабоплаване – ще станеш моряк и после капитан, като всяка майка ми казваше тя – и свят ще видиш… Приеха ме. Бях осмият, последният от окръга, а бяхме общо 36 момчета – от София, Плевен, Пловдив… Завършихме с държавен изпит само 18 момчета, 19-годишни млади капитани от далечната 1972 г..Мисля си, че и по Бай-Тошово време имаше мутри. Но думата тогава беше друга, примерно – крадец. Затова ще разкажа един спомен. След воденето на морски лодки – ял-осмици, в първи курс с корабчето от морска гара Варна до Галата и обратно, последва практиката във втори курс на стария кораб „Стара планина“, когато за първи път видях огромното пристанище Одеса и едва 16-годишен тогава написах:

Да стоиш в крайморския парк
и да гледаш как нейде далече
сънно светва и гасне маяк,
как заспива одеската вечер…

Е, трети курс си е трети! В началото на юли четирима курсисти ни пратиха на практика на кораба „Вежен“, тръгвайки от Бургас пак за Одеса. От там на кораба взехме желязо за Западна Германия, за пристанище Кил. Капитанът каза: „Момчета, има само закуски в хладилника, хапнете, а за вечеря вече сте в списъка на екипажа”. Най-едрият – Красю Големия, изяде 12 яйца, голямо парче салам и още друга храна. След 2-3 часа му стана лошо, а корабът беше далеч от Бургас. Докторът стоеше до него, готвачът му правеше чай и препечени филийки. И тъй 5-6 дни за Красю вахта нямаше.

Другият курсист – Пламен, заедно с Красю се подготвяли отдалече за практиката на кораба: имали марки, долари и лири. Обикаляли са хотелите по Златни пясъци, крадели скъпи бански от балконите и ги продавали. Баща му на Пламен беше доцент. Имал стари пари от царско време, те продали колекцията му за долари. А вече на кораба си направили ключ за камбуза и си взимаха през нощта шоколади, луканки, оранжада, ядки и други неща, които са за гостите на капитана… Минахме Одеса, Гибралтар и в пристанището на Кил останахме 5-6 дни. Нашите крадци Красю и Пламен лично ги видях как крадат в магазините на Кил – крушки по 50-100 за фенерчета, запалки с газ – по 20-30, и не щете ли – обувки за… мъртъвци („евтино, ама ще ги продадем в България!“).


Източник:ПИК
*Илюстративна снимка

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930