вторник, 4 октомври 2016 г.

Когато все още нямаше ЕС и субсидии... В родопското село на кехаите овцете били над 18 000
Историята на Родопите може да влезе в учебниците за развитие на животновъдството, дори когато не се говори за милиардите субсидии от Европейския съюз.
Един пример от миналото е и неделинското село Гърнати. „Младите момчета още от малки пасели по десетина овце, а след навършване на 14-15-годишна възраст били изпращани при по-големите овчари-кехаи, като ратаи и помагачи. Лятото овчарите прекарвали със сюриите и белюците си по ливадите и баирите на Гърнати, а подзима (есента) тръгвали към Беломорието. Най-често се установявали в Драма, Скеча, Гюмюрджина или Кавала. Голямо нещо било завръщането на овчарите и кехаите от Беломорието. Всеки кехая се различал от останалите по звъненето на чановете и тюмбелеците му, защото още от далече ехтял техният звън. Пристигането им в Гърнати било съпроводено от "пукуть и рукуть". Лошото било, че някои не могли и да се завърнат повече, защото Беломорието (наречено в Гърнати - гюзле), било „пекливо и болезливо", поради това, че върлували доста епидемии и болести - една от които е чумата. Трудно било преминаването и на снежния Карлък, защото зимите били много мрачни и мразовити. За тези славни овчари има създадени десетки гърнатски песни защото овчарлъкът бил основен поминък на селото", разказва Радко Асенов, един родопчанин, който си е поставил за цел да популяризира миналото на своето село и да го извади от забвение.
„В Гърнати имало много на брой овчари и около двайсетина кехаи.
Сано кехая (Асанкело ) бил най-големият сред тях. Сюриите му били пет на брой, които общо наброявали 1800 брави овце. Имал 8 агъла (лятни кошари) в селото и 4 големи сачаци в село Шехин ( дн.село Ехинос , Гърция ). Негови били и две от мандрите в местността "Ескимандра".Чуко кехая (Амет Чуков ) имал около 1500 - 1600 брави. След затваряне на гръцката граница зимува към Момчилградско (Подкова и Горско Дюлево). Няколко години след това заживява в село Садовица. Карасюлман притежавал 1500 брави овце. В неговата мандра се правела най - вкусната "телемя" - вид сирене , което не се оставя да зрее. Карамутю - неговите наброявали 1400 брави. Славел се с най - млечните овце в региона. Курубекир - неговата стока достигала също до 1400 брави овце. Коакът му бил най - хубав и най - голям от всички. Имал 16 капии (врати), 88 педжуре (прозорци) и 22 комина. Карасано - сюриите му били 4 на брой, достигащи до 1400 брави овце. Той е основател на махала Мерамате. Съдък кехая (Садък Мъзълски) - също славен гърнатски кехая. Отглеждал до 1300 брави. Имал 2 огромни кошари в северната част на Гюмюрджина. Мехмед кехая - по - малък брат на Сано кехая. Той имал общо 1200 брави овце , събрани в три сюрии. Владеел всичките земи на Чаушеви колиби. Козуб кехая (Дишлията) - неговите овце достигали до 1200 - 1300 брави. Той е основател на Козубовия род. На неговия прякор са наречени две местности в селото - "Дишлийце" и "Дишлицкана ливада". Калекан кехая - зет на Сано кехая, дошъл от с.Бурево. Той притежавал 1200 брави овце. Като кехая бил прочут с най - едрите и яки еркечи. Агуш кехая имал около 1000 брава овце. Хората разказват, че гегата на Агуш кехая била толкова хубаво издялана и нашарена с фигури, че направо греела от красота.
Гънгър кехая - той бил притежател на 850 брави овце и на 250 брави кози. Единствен от всички гърнатски кехаи имал повече от 100 брави кози. Стопанисвал много декари земя на юг от Скеча (дн. Ксанти , Гърция). Караизеир имал около 800 брави овце. Той пръв донася семе на ечемик в Гърнати. Салих кехая (Верянлията) - неговите овце наброявали до 750. На прякора му е кръстена част от махала Мъзълце - "Верянце". Караусьо притежавал около 700 брави овце. Бил прочут майстор на медни звънци, хлопки, чанове и тюмбелеци".
rodopismolian
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

1 коментар:

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930