събота, 15 октомври 2016 г.

Знаете ли, че през 1979 г. в софийския квартал Студентски град за първи път в България е загрята вода с помощта на слънчева енергия? Това е само началото на разработката и производството на слънчеви енергосъбирателни инсталации у нас. За първите български слънчеви колектори Ви предлагаме да прочетете в долните редове.

През 1975 г. група студенти и пре­подаватели от ВМЕИ „В. И. Ленин“ в София се заемат с твърде примамливата, но слож­на задача: да разработят и конструират слън­чев колектор за затопляне на вода. Дълго вре­ме върху покрива на института трябвало да стои тромавото и тежко съоръжение, преди термометърът в бойлера да покаже, че тем­пературата се покачва, щом слънцето огрее колекторните „прозорци“. Първите изчисле­ния се оказват верни, конструкцията — точна. Така се стига до създаването на научно-произ­водствената лаборатория „Наполос“ към Ми­нистерството на енергетиката. Основният про­блем в работата на младите учени е създава­нето на оптимални конструкции за преработ­ване на слънчевата енергия в топлинна. През 1979 г. системата от слънчеви колектори, монтирани пред един жилищен блок в Студентски град, дава пър­вите литри топла вода, загрята от слънчевите пъчи. Едва тогава започва истинската експериментална работа, когато качествата на съоръ­жението могат да бъдат проверени на прак­тика. Според изказване на ръководителя на лабораторията професор Велислав Иванов, в България съществуват благоприятни условия за ефектив­но използуване на слънчевата енергия. През годината се наброяват близо 2000 часа е ин­тензивно греене на слънцето. Затова още тогава спе­циалистите разработват проекти за прилага­не на слънчеви колектори в 12 обекта, на­миращи се предимно в топлите райони на страната— къмпинги и хотели по Черноморие­то и край град Сандански, тютюносушилня в Хасковска област и други.Когато няма интензивно слънчево греене или известно време се задържат облаци, автома­тично реле включва електронагреватели, ко­ито консумират електроенергия на нощен ре­жим и поддържат необходимата температура в резервоарите или в специалните термични съ­оръжения. Режимът на използуване на елек­трическите реотани или други нагреватели е най-интензивен през зимата, но затова пък то­зи разход на енергия се компенсира през лет­ните месеци посредством акумулирането на слънчева енергия в стопански количества. Ос­вен това резервоарите, в които циркулира за­топлената от слънчевите колектори вода, са много до­бре изолирани и поместени в земята или в спе­циално пригодени за таи цел помещения.Какъв е основният принцип, по който са конструирани слънчевите колектори? Изслед­ванията на учените за характера на слънчево­то лъчене показват, че по-голямото количе­ство енергия се съдържа в областта на късовъл­новото излъчване. През стъклена или прозрач­на преграда лъчите преминават безпрепятст­вено с нищожни енергийни загуби. Ако по­паднат върху абсорбираща повърхност (в кон­кретния случай метален радиатор, боядисан с черно селективно покритие), те отдават близо 90 процента от своята енергия. Отразените от повърхността лъчи и собственото лъчене на металния радиатор притежават голяма дължи­на на вълната, в зоната на инфрачервеното из­лъчване, което стъклената преграда почти не пропуска. Самата конструкция на слънчевия колектор представлява винкелова рамка, вър­ху която са закрепени, подобно на прозорец, две стъкла. Те са изолирани добре и се нами­рат на малко разстояние от металния радиа­тор, който е свързан чрез тръбопроводи с го­лям резервоар. Изолацията на колектора е та­кава, че независимо от студеното време, щом слънцето грее, водата веднага почва да се за­топля. Могат да бъдат използувани и други конструкции, при които топлоносителят е въз­дух, но тогава за осигуряване на оптимална цир­кулация е необходим вентилатор. В такъв слу­чай обаче съществува опасност да бъдат ув­лечени частици прах, които после да се утаят като замърсявания. Предимство на въздушни­те колектори е, че няма опасност от замръз­ване през зимата, но те не да подходящи за за­топляне на вода. Предлагало се е и използуване­то на следящи колектори, които менят поло­жението си, следвайки слънчевия диск през деня.През 1979 г. българските специалисти са проектирали производството на малки и средни слънче­ви инсталации с два или три колектора, снаб­дени с неголям бойлер, които всеки човек ще може да монтира сам на двора или върху покрива или терасата на къщата. Модел на такава инсталация вече функционира пред сградата на лабораторията. В някои заводи за­почва преустройство на металните радиатори за отопление, за да могат лесно да се монти­рат към слънчевите колектори. В завод „Д. Стефанов“ в Разград се произвеждат и специалните стъклопакети за хелиоинсталацията. Предвиж­дало се е внедряването и на пластмасови колекто­ри със селективно покритие, които биха нама­лили общото тегло на съоръжението. С по­добни инсталации, съставени от определен брой слънчеви колектори, може да да осигури лъ­чисто таванно или подово отопление на поме­щения и зали, а така също и загряване на вода­та в плувните басейни. А тъй като редица пред­приятия използуват топла вода за технологич­ни нужди, целесъобразно би било вместо за­гряване посредством реотани или дизелови го­релки, да да включат системи от слънчеви колектори. През 1979 г. в проблемната лаборатория „Наполос“ заедно със специалисти от Мини­стерството на енергетиката започват да се проучват възмож­ностите за използване на слънчевата енергия за нагряване на вода, за отопление, за сушене и други процеси. Друг план е бил съвместно с някои предприя­тия от страната да се изработват комплексни си­стеми от мощни слънчеви инсталации, както и прилагането на автоматизация при използване на слънчевата енергия за нуждите на народ­ното стопанство.
sandacite.bg
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930