сряда, 18 октомври 2017 г.

Тодор Живков в корабостроителния завод „Иван Димиров“ в Русе през 1961 г. Снимка: Държавна агенция „Архиви“.

„Превърнахте ни в роби в името на една красива идея“, пишат през 1956 г. до София работници от завода „Георги Димитров“

Работническата класа бе сочена за авангард на социалистическото общество в България, както и за най-силната опора на властта на БКП. Дали обаче самите работници са се отнасяли така безкритично и безропотно към онези, които са управлявали страната от тяхно име?

Разсекретени документи от архивите на Държавна сигурност повдигат завесата над случаи на съпротива в средите на русенските работници по времето на комунистическия режим. В онези години актовете на явна конфронтация с властта не са били възможни и поради тази причина действията им са в условията на нелегалност. Основните форми на съпротивата са писането на лозунги срещу БКП и властта по стените на публични места, разпространението на позиви, но също така и осъществяването на саботажи в производството и предизвикването на аварии,пише сайтът frontalno.com
На базата на документите на " ДС-Фронтално" ви представя три случая, съответно от 1950, 1956 и 1966 г., които охарактеризират в основни линии проявите на протест и неподчинение от средите на русенското работничество. С разследването на тези случаи са натоварени органите на Държавна сигурност и на Народната милиция. Поради съществото на тези форми на анонимна съпротива разследващите срещат трудности, а някои инциденти така и си остават неразкрити.

Първият случай е от годините на сталинския болшевизъм, когато режимът е най-кръвожаден и безкомпромисен. Политическата опозиция е унищожена, пресата е поставена под тотален контрол, милицията и Държавна сигурност са навсякъде и следят да няма отклонения от правия път на Партията. Комунистическите концлагери все още съществуват, а в горите продължават да бродят горяните, организирали отчаяна въоръжена съпротива срещу режима.

В тези условия на 27 ноември 1950 г. в Локомотивно-вагонния завод „Васил Коларов“ е разкрита конспирация. Заловени са трима шлосери от завода, определени от ДС като „вражески настроени“. Това са Никола Недялков, 31-годишен, Райчо Денчев – 27 г. и Стоян Стоянов – 27 г. По време на следствието тримата признали, че през 1948 г. са организирали „Народен комитет за съпротива“ срещу властта на Отечествения фронт и комунистическата партия. Очевидно, издирването им е продължило почти две години, тъй като Държавна сигурност е засякла разпространено от тях писмо с дата 17 януари 1949 г. То е подписано от председателя на комитета с псевдоним „Васил Левски“ и от секретаря с псевдоним „Георги Бенковски“. В него четем:

БОРЧЕСКИ ПРИВЕТ,
Получавайки това писмо, то вие значи поемате една отговорна задача върху себе си, а именно – ние от името на нелегалния комитет на съпротивата ви намираме, като най-добър, имащ възможност да работиш и организираш близки, приятели и роднини в нелегалната борба против ОФ и задачите на РП/к/ (БКП – б.а.), защото виждате накъде отиваме.
Ние, от името на нелегалния комитет, ви молим да не се интересувате кой е този комитет, а това се прави, за да не се изобличи организацията, но тази анонимност няма да продължи дълго. Щом като видим успехи в организирането, незабавно ще влезем в явна борба против тия, които искат да заробят българския работник, селянин и занаятчия.
За препоръчване е да се работи нелегално. Ще речете как?
Например, както ние на вас ви пращаме писма, тъй и вие ще си образувате комитет по съпротивата от 2 до 4 члена. Ще пращате писма до хора, противни на днешната власт и ги уверявате в нашата победа. Ние ще ви изпратим материали и начин на действие – на първо време ще се иска от вас да сте внимателни. Не се вслушвайте и не се впускайте в явни препирни с партийци, но действайте задкулисно, което ще рече – зад гърба им.“

В периода от 2 до 6 април 1956 г. се провежда т.нар. Априлски пленум на ЦК на БКП, в резултат на който Тодор Живков поема цялата власт. Очевидно промяната на върха на комунистическата партия и настъпилото краткотрайно „разведряване“ е подтикнало група работници от Държавния машиностроителен завод „Георги Димитров“ в Русе /дн. Фирма „Спарки“/ да действат. Те подготвят писмо до председателя на заводския профкомитет, с копие до Централния съвет на профсъюзите, в което се казва:

„В началото на този месец (април 1956 г. – б.а.) двадесет другари: инженери, техници, работници и служители се събрахме в Сталин (така се е казвала Варна по това време – б.а.) и анализирахме всестранно днешното ни икономическо положение и решихме да излезем с призив към много заводски профкомитети по случай 1 май и предстоящия профсъюзен конгрес. На всички е известно трагичното положение днес на трудещите се по заводи и ТКЗС. От една страна страшното ни материално положение, а от друга – свеждането ни до роби в името на една красива идея. Без да се задълбочаваме тук в нашите болки, ние ви зовем: Излезте от това безропотно подчинение на една власт, която убива нашия живот и се поставете на истинското място, за което сте избрани от работничеството и за 1 май излезете вместо с прословутите си лозунги, издигнете лозунгите: искаме материално подобрение на нашия живот, искаме свобода при избор на работа, искаме свобода на лична професионална практика, която не ескплоатира наемен труд и др. лозунги, което намирате за добре.
За предстоящия конгрес дайте следните директиви на вашите делегати:
1. Да се повишат трудовите възнаграждения с 30%, като най-малкото бъде 25 лева дневно.
2. Да се въведе 7-часовия дневен труд и събота до 13 часа – придобивка, която имат другарите в капиталистическите страни.
3. Предвид тежките производствени условия през последните 10 години да се даде право на пенсия за прослужено време при 55-годишна възраст и 25-годишен трудов стаж за мъжете и 50-годишна възраст за жените, като възнаграждението да бъде 70% от получаваното трудово възнаграждение през последната година.
4. На нетрудоспособните членове на ТКЗС и такива навършили 55 години за мъжете и 50 години за жените, с най-малко 10-годишно членство в ТКЗС, да се гарантира 300 лева месечно възнаграждение от стопанството.
Ние ви зовем на борба за извоюване на горните елементарни искания“

Писмото на работниците на ДМЗ „Георги Димитров“ – Русе е влязло в информация на III управление на ДС до ръководството на МВР за „по-характерни вражески прояви и изказвания“, с дата 23 април 1956 г. Това е един важен документ, в който се прокрадва мнението на авторите за трудното положение на работниците и селяните в първото десетилетие на комунизма. Поставени са тежки констатации и не е пропуснато да се направи паралел със западните капиталистически страни. По същество исканията са синдикални, а не политически. Адресатът е организацията на Българските професионални съюзи, която по времето на комунизма, вместо да защитава интересите на работничеството, фактически е подчинена на комунистическата партия и единственото, с което се занимава, е да прокарва в заводите и предприятията официалната линия на тогавашната тоталитарна власт.

В бюлетин на II управление на Държавна сигурност за периода 14-16 март 1966 г. отново изплува информация за „контрареволюционни“ действия от страна на русенски работници. В справката се споменава, че е заловен Кирил Георгиев, роден 1942 г., безпартиен, шлосер в ЛВЗ „Васил Коларов“, който е автор на „вражески“ лозунги, писани на територията на завода.

ДС-Русе завежда анонимно дело (срещу неизвестни извършители – б.а.) под кодовото име „Акула“ за разпространението на „вражески“ позиви, насочени против БКП и правителството. По това дело са заловени двама младежи – Иван Гарвалов, роден 1946 г. в Русе, безпартиен и безработен и Димитър Бърдаров, роден 1946 г. в Русе, член на ДКМС, безработен. Репресивните органи показват двоен аршин при определянето на съдбата им. Безпартийният Гарвалов е пратен на съд по линия на МВР, докато членът на Комсомола Бърдаров е „разобличен“ и се разминава с предупреждение.
ПИСМОТО:




Делото „Акула“, в което е замесен Иван Гарвалов, води до реализирането на още едно анонимно дело с кодовото име „Куршуми“ – също за разпространението на позиви. При него са установени като автори на позивите двама млади работници: Христо Христов, роден 1940 г., член на ДКМС и работник в завод „Найден Киров“ и Петко Илиев – роден 1941 г., член на ДКМС и работник в ЛВЗ „Васил Коларов“.

Източник:frontalno.com
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930