понеделник, 16 октомври 2017 г.

Едно време животът на децата беше по-обикновен, но пък по-вълнуващ от сегашния компютърен и виртуален свят. Тогава се возехме в автомобили, без колани, карахме колело и летни кънки без каска на главата. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.


Пиехме от една бутилка и никой не е умрял заради това.

Ядяхме млечен сладолед, филии с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни със захар. Но не сме били с наднормено тегло, защото си играехме навън по цял ден на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.
Често родителите ни не можеха да ни намерят, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели в социалните мрежи, а имахме истински приятели!

Нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност те често бяха по–строги от самия закон! Имали сме късмета да пораснем като истински деца.

Стела Кънева, Добрич
Източник:retro.bg
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930