вторник, 27 февруари 2018 г.

На Деня на архитекта генсекът се поколеба да изкаже ли приветствие към творците - и аз му „наредих” да го стори

Както се знае и помни, социализмът изобилстваше с т.нар. професионални празници - Ден на миньора, Ден на металурга и още много такива. Но Живков обичаше най-много Деня на овчаря (всъщност Гергьовден). Тогава задължително се отправяше към някое селище, където го посрещаха с почести, нахлупваха му калпак с цвете, туряха му в ръцете кривак, а и му качваха на рамената вакло агънце. Позираше така той за снимки (този образ бе най-близък до същността му, но това е друга тема) накрая следваха трапезите с наздравиците и подмазванията на местните първенци.                                                           
Журналистите по правило отразявахме тези празници, в коите участваше Първия, лично съм репортерствал на много такива. Веднъж обаче ми е случи случка твърде сложна и то ририскова. Наложи се „да съветвам” Живков.                            Честваше се Денят на архитекта. Банкетът с гилдията бе в столичния ресторант „България”, който тогава бе №1 в страната. Очакваше се да дойде Живков и това бе знак за напрежение. Като репортер от БТА ме определиха да отразя събитието. Отидох навреме, в големия ослепителен салон всичко бе подредено, на дългите маси седяха архитектурните първенци. В центъра бе столът за Живков, на съседния бяха инсталирали руса хубавица с огромен кок, тя стоеше вдървена и в очакване на важния си компаньон не смееше да посегне към ордьовъра. По-далеч седеше съпругът й, към когото дочух шегички: „Уреди се ти покрай булката, голям растеж те чака!” Но времето напредна, наближи 21 часът, а Първият го нямаше. Стана ми нервно. БТА затваряше емисията си към вестниците в 22 ч., само за Живков се допускаше половин час отгоре. Ами ако му хрумне да говори - кога ще резюмирам словото и кога ще го предавам? (Научих че бил на земляческа среща  - а се знаеше там какви фиести се разиграваха чак до малките часове)

Обадих се в БТА, там също бяха нервни: какво става? Изведнъж настана суматоха, по невидим сигнал сервитьорите се разтърчаха, появи се шефът на УБО генерал Кашев /който в секретния си стил не влезе от официалния вход, а през кухнята/. След минута се зададе и Живков, клатушкащ се и ухилен /следваше го секретарят на ЦК Милко Балев/. Седна и веднага заговори с дамата. Трябваше да действам. Приближих се и попитах генерала предвижда ли се слово, той вдигна рамена - говори с Милко Балев, рече. Но как ще питам аз, попитайте го вие! Отказа. Що да сторя, приближих се към Балев. Той пък се измъкна - не знам, направо питай шефа /на неговия език това бе Живков/. Аз - как така ? Не бой се, давай, рече … но го дебни да не яде или да не говори. Запромъквах се покрай тежките завеси закъм Живков, следен от зорките очи на охраната. /Кашев ги бе предупредил че няма страшно, репортер от БТА съм/. Застанах на метър от „обекта”, готов за старт. За радост Живков се оказа „незает”.

Надвесих се: „Извинете, другарю Живков, от БТА съм, поздравява ви директорът др. Стрелков и ви пита ще произнасяте ли слово ?” Той се полуобърна, замисли се - и тук дойде звездният ми миг. Ти какво ще кажеш, попита. Не очаквах такава реакция - но мълниеносно се взех в ръце: Ако питате мен, архитектите заслужават да ги поздравите. Дадено, рече той, след минута стана и каза няколко - разбира се, стандартни - изречения, можех да ги композирам и предварително. Записах ги набързо и изтичах до телефона /основния текст бях оставил много отпреди само бяха отделени редове за евентуалното слово/. За моя изненада, на телефона се оказа самият Стрелков -  той също се притеснил и застанал  до дежурния редактор. Наистина, беше твърде рискова ситуацията - нека си представим  как на следващия ден вестниците излязат без словото - за такива неща ЦК не се шегуваше, уволняваше, че и повече. Предадох текста - браво, рече Стрелков, хвана последния влак… а поздрави ли Първия от мен ? На следващия ден отидох на работа като Цезар. Колегите знаеха за премеждието и ме поздравиха. Извика ме и Стрелков. Не ме повиши, не ме награди, само ме похвали.  Но за мен, прохождащия репортер, това ми стигаше. Бях изнесъл успешно първото си бойно кръщение.

Наско МАНДАДЖИЕВ
наборе.бг
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930