събота, 16 юни 2018 г.

Родните ни историци и политици системно заличават от народната памет спомена за този героичен тракиец, роден по нашите земи…
Летим към чуждото, пълзим към родното.

Да произнесем историческата диагноза: Българската болест се казва лотофагия. Да изядем лотоса – с неговия цвят и сладък плод, да се затрие паметта ни, да не искаме вече да се върнем в Родината си. Да проследим името на Спартак и да видим как го заличаваме от паметта си.
През І век пр. н. е. един римлянин е написал на латиница: „Родопите са вулкан, който не знаем кога ще избухне. Тук винаги се надига сянката на Спартак”.
Сякаш „историческо цунами” отнема нашата история. Уж най-реномираните ни историци са писали нашата история. Но разгърнете двете издания на „Кратка история на България” – в едната няма нито ред за Спартак, а в другата са изписани само 7 реда. Сами изтриваме величието на прежните ни дни и векове.Питам се, защо и Спартак, предал такава сила на българския народ, подобно на Орфей, тъне в забрава. Кой е той, кога е живял, кога и къде е роден, къде се е сражавал с римляните? Кои са двете му пленничества? Имал ли е жена, сестра, дете. Как се развива пълководческият му гений, та от 78 избягали гладиатори Спартак да обедини 120 000 войска и в Римския сенат да прозвучат думите: „Отечеството е в опасност. Спартак е пред вратите на Рим!”

А Спартак е воювал не само на запад. Той е достигнал от Родопите до Черно море. И заедно с тракийския водач Митридат VІ Евпатор завладяват Боспорското царство, достигат до Колхида и Кавказ, връщат се до Мала Азия и това е една от най-големите саги за храброст. Митридат се самоубива в сраженията със Сула, а раненият Спартак става пленник, но избягва след кратко време, връща се в родния си край Родопите, сражава се със 100 000 римски войници в Тракия, брани Дионисовия храм в Родопите, защитава древната столица Бесапара – още неразкрита (между Пазарджик и Пловдив) и второто му пленничество го отвежда в Капуа и Рим.

А защо не знаем нищо за родословния корен на Спартак. Той е имал жена в Родопите – казвала се е Фия и тя е била жрица в Храма на Дионис. Спартак е имал син и не знаем за неговата съдба. Имал е и сестра, наричали са я галено Мирца (от името Марица). Тя е била най-голямата древна певица –известна още като Родопея.

Гладиаторите живо са се интересували от живота, борбата и съдбата на Спартак. А той кратко е отговарял: „Аз бях водач на едно от най-силните тракийски племена в Родопите (бесите). Имах дом и безброй стада – овце, коне, волове в Родопите. Бях богат, силен и щастлив“. Казвал, че е родопеец по рождение и тракиец по произход.

Римляните сринали столицата на бесите Бесапара. Сринали и Храма на Дионис във висините на Родопите. Жена му Фия – жрица в Храма – се опитала с всичкото злато да откупи Спартак, но римляните взели богатството без да го върнат и дори взели и жена му, и сестра му. Измъчвали и унищожавали един славен род от Родопите, водачи на бесите – „непобедени от никого”, както каза Херодот.

Лукул – водач на други 100 000 римски войници в Тракия – искал да сломи съпротивата на траките-беси. Той заповядал на онези траки, които се съпротивявали, да се отсече дясната ръка. Деца, жени и старци зазиждали вътре в родопските пещери, та и след 2000 години да се откриват костите им. Изселвали други към Стара планина, прехвърляли ги през Данува, но те пак намирали начин да се освободят и да воюват до смърт със завоевателя. От въстанието на Спартак до завладяването на Тракия е имало още 6 въстания.

Още като юноша Спартак обичал конете. Яздейки из Родопите, той е усещал свободата. За да отнеме на народа му любовта и свободата, Римската империя изградила гладиаторски школи, във всяка от които имало по 5000 гладиатори. Спартак се случил в школата на Капуа. Бил е и в Помпей. Сражавал се е и в школата в Рим. Това му е дало възможност да създаде неразкрита огромна мрежа от бъдещи въстаници в тези „училища“.

Не само сестра му Мирца е била прочута древна песнопойка. И Спартак е можел да пее. Той създал в Помпей по време на въстанието (74-71 г. пр. Хр.) цял музикален отряд от гладиатори и дал основата на Гладиаторския химн – стиховете му са взети от гладиаторска песен, която Спартак обичал да пее: „Богиньо Свобода, в свободните битки ела!/ И нека стане на меч всяка робска тояга!“.

Прочута е Спартаковата мисъл, изречена пред гладиаторите: „Човек без родина е печален чужденец“. Колко съвременно звучи това и днес.

Преди въстанието Спартак е участвал в гладиаторските борби до смъртта на единия. Той станал победител във всичките 100 такива сражения, случили се пред погледа на 120 000 зрители. Специален служител в Големия цирк в Рим със специална кука извличал трупа на убития гладиатор през Вратата на смъртта. После посипвал с мраморен прах кървавите петна по стадиона, за да попие пролятата човешка кръв.

Сестрата на Спартак – Мирца, също застанала в редиците на въстаналите гладиатори. Тя била влюбена в гладиатора Арторикс – водач на трети корпус. Той се самоубива в едно сражение и откривайки трупа му след боя, Мирца също слага край на живота си. Но някой да е написал нещо за голямата любов на Арторикс и Мирца? България ги е изтрила от паметта си.

Всички гладиатори винаги били готови да умрат за Спартак и се удивлявали на неговата сила, гениално пълководство и вяра в свободата. Когато имали малки почивки, го питали какво същност иска да постигне. Той отговарял кратко: „Надявам се да разруша този прогнил римски свят и да видя, че се ражда независимостта на народите. Искам да премахна робството и да видя изгрева на свободата“!

Въстанието на Спартак избухва на 20 февруари 74 г. пр. Хр. До 71 г., цели 1095 дни гладиаторите издържат без оръжие, без храна и без подслон. Всичко, което им е нужно, те си доставят в боя и го взимат от поробителя: копия, щитове, шлемове, мечове, катапулти, колесници, храна, облекло, музикални инструменти…

Спартак вдига въстанието си със 78 души. И бяга към планината Везувий. Само за часове тези, които го последват, стават 300. След това за няколко дни броят им достига 10 000 души. В колосалния изблик на гнева си гладиаторите стават 120 000. С тази своя войска смелият родопчанин тръгва срещу 450-хилядната войска на Римската империя.

Втурвайки се в боя, всички пеели Спартаковия химн на свободата, а големият тракиец винаги пръв – заметнат с червено наметало, за психическо увличане на целите легиони…

Но родната лотофагия е поразила така нашата свещена история, та и гласът на Паисий днес би звучал глух и пуст. Нашите „експерти”, министри”, историци и изследователи са преяли от лотоса и вече са забравили думата България.

Те така и не са открили думите на Христо Ботев за Спартак, изписани от ръката на великия ни революционер, една година преди да сформира четата си. Толкова ли е трудно да се намерят тези велики Ботеви редове, публикувани на 18 февруари 1875 година. Четете, скъпи родни професори и академици, непременно ще ги намерите.

От в. Десант – Бургас/ил. Спартак starz, bradva.bg

Източник: Буднаера
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

1 коментар:

  1. Защо не може да се споделя, за да стигне до по-широк кръг от читатели? Това цензура ли е?

    ОтговорИзтриване

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930