петък, 12 април 2019 г.

На Девети септември 1944 г. бях едва на четиринадесет. Помня смътно радушното посрещане на слизащите от Балкана партизани и навлизащите в страната червеноармейци, без пушка да гръмне. Народът ликуваше, че и в България бе свалена омразната монархофашистка власт, довела страната до три национални катастрофи, дала милиони убити и ранени войници, цивилни граждани, партизани и ятаци, преживяла отделни разрушения, изразходвала над петстотин милиарда лева, главна вина за което носи престъпното монархическо управление на Фердинанд и Борис III и техните верни правителства, начело с Богдан Филов.

Сегашното издигане на паметници и именуването на улици и булеварди на тяхно име представлява, най-меко казано, гавра с паметта на милионите хора, намерили смъртта си по тяхна вина. Българският народ трябва да знае и помни, че Фердинанд, Борис III и Богдан Филов са главните виновници за всички беди, сполетели България през 20. век, поради което не заслужават никаква почит.

На Девети септември новата коалиционна власт на Отечествения фронт (ОФ) с широкото участие на всички леви сили в страната: комунисти, социалдемократи, земеделци, звенари и радикали с министър-председател Кимон Георгиев, получи една изостанала бедна, ограбена и обезкръвена страна. Тази жалка страна трябваше да бъде изтръгната от лапите на експлоататорския капитализъм и монархизъм и да бъде преустроена на социалистически основи.

Беше трудно, много трудно. И най-трудното беше раздялата с частната собственост и предоставянето ѝ на общественото стопанство. Все още помня, като че ли беше вчера, колко трудно се разделихме с двата вола, белия кон и дори с плуга, ралото, каруцата и колата. А за нивите да не говорим! Ние, младите социалисти, подкрепяхме изцяло социалистическите идеи и въпреки това ни беше трудно, но го направихме, и то всички, доброволно, без принуда. В нашето село извън трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) останаха само двама души. Те бяха опаки хора и добре че не се включиха, защото щяха само да пречат.

Първите няколко години бяха много тежки. Продължавахме да обработваме земята ръчно и примитивно с двата вола и дървеното рало. В резултат добивите бяха минимални, както преди Девети септември. Много хора трудно преживяваха. Особено трудно беше за семействата, които имаха да издържат ученици и студенти. Защото как можеше да става това с доходи от 0,20 лв. на трудоден. И нашето семейство беше едно от тях. Затова някои от кооператорите започнаха да напускат стопанството и да отиват на работа в новооткриващите се предприятия в Димитровград, в Маджарово, „Марица-изток“ и др. Но повечето от хората, въпреки страшните трудности, издържаха. И добре че издържаха. Защото много скоро нещата започнаха да се променят към добро. За тази промяна най-голяма роля изигра снабдяването на ТКЗС със селскостопанска техника, получаването на изкуствен тор от новооткрития химически комбинат в Димитровград, увеличаването на поливните площи и редица други предприятия.

Но преустройство се извършваше не само в областта на селското стопанство. Преустройваше се целият обществено-икономически живот. Особено важна роля изиграха първите проведени избори, с които се узакони новата власт./Ретро.бг/
 
Желязко Грудев Делчев, София
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

1 коментар:

  1. Иначе ми намирисва на доста посъчинена статия, но както и да е. Тук може да видите за какви побоища и насилие е ставало въпрос при образуването на ТКЗС: https://kiselec1.blogspot.com/2018/03/1.html
    (Вижте сканираните страници - Протокол с разказ на В. Червенков за събитията).
    А ако се разровите из другите части, ще разберете поне за част от причините за големите проблеми в началните години на ТКЗС - напр. лоша организация, политически назначения, гаври с обикновените хора, даже кражби.
    В една от частите има пример за председател на ТКЗС, който по професия е .... шивач, и нищо не разбира от земеделие (но вероятно верен партиец). А той трябва да организира работата в ТКЗС-то, пари, посеви, техника, кое кога и къде. В друга има примери, как на един инат човек, който не влязъл в ТКЗС се дава нарочно лоша земя на края на селото и е задължен да достави на държавата нещо, което не расте добре на тези ниви и дава ниски добиви. По такива начини реколатата на много места в страната е провалена и даже е настъпил глад за известно време. Това е една от причините за недоволствата и бунтовете в ТКЗС.
    Планирането е било лошо, техника са нямали, после като доставила държавата, е било редовен номер да няма резервни части. Като се развали машината - няма с какво да я поправиш и стои (и носи огромни загуби за ТКЗС-то и държавата). Само такива примери.

    ОтговорИзтриване

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930