петък, 19 април 2019 г.

Църкви на Колю Фичето във Велико Търново тънат в разруха. По нищо не личи, че храмовете на майстора, които са паметници на културата, са част от историческото богатство на България. Вместо да блестят и да напомнят, че дори под робство българският народ е съхранил вярата и духовността си, светините са с напукани фасади, падащи мазилки, течащи покриви и т. н. Десетилетия наред поддръжката им е сведена до минимум или изобщо липсва, а за църквите се грижат единствено служещите в тях свещеници. Днес за ремонтите са нужни милиони. Колю Фичето строи шест от общо тринадесетте храма на старата българска столица.
От тях в автентичен вид са запазени „Св. св. Константин и Елена”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Николай Чудотворец”, а отворени за посетители и миряни са само последните две. Църквите са вдигнати в периода между 40-те и 70-те години на XIX век. Отличават се с нестандартни строителни решения и техники, които майстор Колю Фичето използва за пръв път. Фичевите храмове, както ги наричат, присъстват във всяка туристическа брошура. Давани са за пример в учебниците по история и архитектура. Историци, редови свещеници и местни общественици са категорични, че държавата и Българската православна църква трябва да се погрижат, за да запазят историческото си и духовно наследство. Положителният пример е налице. Храмът „Света Марина”, един от най-хубавите във Велико Търново, също е дело на самоукия възрожденски майстор. Засегнат е непоправимо от 1913 г. и 30 години по-късно рухва. Само за няколко години църквата е възстановена. Подобна е историята и на катедралната църква „Рождество Богородично”. Тя също е дело на Колю Фичето и е срината от земните трусове през 1913 г. След това е съборена до основи и построена наново в периода 1924 - 1934 г.

СМЕТИЩЕТО НА СВЕТИ СПАС

Най-ярък пример за забравата на делото на Колю Фичето са останките от храма „Свети Спас”, които често се оказват затрупани с боклуци и са превърнати в малко квартално сметище. За изящната навремето си църква напомня единствено указателна табела. Тя е строена през 1859 г. Възрожденският майстор усъвършенства до изящност техниката си „Двойна Фичева кобилица” – в храма кривата линия, която е характерен иконографски знак в интериора, е изнесена на фасадата. За жалост, „Свети Спас” също става жертва на унищожителното земетресение от началото на миналия век. Храмът няма късмета на църквите „Света Марина” и „Рождество Богородично” и остава в руини, макар да е на метри от Царевец, улица „Гурко”, музей „Възраждане и Учредително събрание” и от централната градска библиотека. В края на социализма Великотърновският музей и Великотърновската митрополия се договарят заедно да възстановят порутения храм. По план трикорабната базилика трябвало да бъде вдигната до 2008 година. След падането на режима на Тодор Живков договорката е забравена. „Безсилни сме да направим каквото и да е”, казва директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов. За храма има готов проект на местен архитект, който е дарен безвъзмездно на кметството.
Вече три десетилетия забрава тегне и над църквата „Св. св. Константин и Елена”, която е от късния строителен период на Колю Фичето. Строена е през 1872 г. на непосилен за днешните майстори терен – между три тесни улички, върху стръмен скалист терен. И тя е уникална по своята архитектура – в основата й са вградени две колони, които се въртят. Търновци били впечатлени от този детайл и често питали майстора каква е символиката на колоните. Той отговарял, че те свидетелстват за здравината и устойчивостта на сградата. Колю Фичето обяснявал, че ако колоните спрат да се въртят, то земните пластове са се разместили и трябва да се помисли за укрепване.
„Св. св. Константин и Елена” е втората по големина Фичева църква в страната. Затворена е още през 80-те години на миналия век заради увреждания по фасадата. За реставрацията на стените и вътрешността са нужни поне 1 милион лева. Досега нито държавата, нито Светият синод са отпускали средства в подобен размер. Често пространството около входа на храма се превръща в сметище, въпреки призивите на кметството да не се изхвърлят боклуци.
БЮРОКРАТЩИНАТА СПЪВА ИНВЕСТИТОРИТЕ
Църквата „Свети Николай Чудотворец” е една от двете, дело на Колю Фичето, които все още са отворени за миряни и посетители. Като мнозинството от сградите в стария великотърновски квартал „Варуша”, тя е засегната от бавното разрушаване. За пълната реставрация на храма са нужни около един милион лева, обясняват от църковното настоятелство. В храма служи популярният великотърновски свещеник отец Славчо, който успява да привлече към каузата голяма частна фирма. Благодетелите са готови да дадат цялата сума за ремонта, но се отказват заради мудната държавна бюрокрация. Причината е, че изработеният проект за реконструкция престоял една година в Националния институт за недвижимо културно наследство и накрая бил отхвърлен. „Целият проблем идва от това, че църквата е паметник на културата и не можем да правим нищо, без да съгласуваме. Иначе досега да сме се справили”, обяснява отец Славчо. Той се надява кметството и държавата да помогнат и да не се стигне до затваряне на духовния дом заради разрухата. Църквата „Св. Николай Чудотворец” също е отличителна за делото на Колю Фичето. С работата си по нея той получава титлата си майстор-строител и е признат от целия дюлгерски еснаф. Колю Фичето довършва храма през 1841 г., а за освещаването му пристига митрополит Неофит Византиос.

ПОГЛЕД КЪМ ЕВРОПАРИТЕ

Европейските програми и средства са светлият лъч, който виждат общинарите, свещениците и обществеността във Велико Търново. От кметството вече работят по проекти за реставрация на порутения храм „Свети Спас”, който заема водещо място в интегрирания план за градско развитие. Нужно е съдействие и от Министерството на културата. Държавното ведомство може да помогне и вече го направи с църквата „Св. Георги” в архитектурния резерват Арбанаси, която бе изцяло реставрирана с европари по отминалата оперативна програма „Регионално развитие”. Историята също дава пример как историческото и духовно наследство може да бъде запазено – всички храмове и сгради, които са съборени от земетресението през 1913 г., са възстановени с общи усилия и дарителски кампании. Началото бе поставено преди три години, когато Община Велико Търново и местната Камара на строителите събраха 200 000 лева за спешен ремонт на покрива на храма „Св. св. Константин и Елена”. От кметството възнамеряват да привлекат европейско финансиране, за да може шедьовърът на Колю Фичето да бъде спасен. За целта обаче е нужно съдействието и на Великотърновската митрополия. Изненадващо или не, висшите духовници остават безмълвни, щом стане дума за пари.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 1

ВАКАНЦИИ И ЛАГЕРИ

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА

НЯКОГАШНИТЕ КУРОРТИ

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ВИДЕОФИЛМИ ОТ НРБ

БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

БЪЛГАРИЯ ОТ 1945 ДО 1989 ГОДИНА

ОТ 1990 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359879803930